Пламен Пасков: Бедните ще стават все по-бедни, все по-гладни, все по-болни

Интервю на Стойка Божкова с д-р Пламен Пасков За мен е удоволствие да ви представя една ерудирана личност, публициста, политика, кандидат президента д-р Пламен Пасков.Благодаря ви г-н Пасков,че се съгласихте да ми дадете това интервю,от вас безспорно много неща можем да научим, вашите публиации винаги са били интересни и са ни давали повод за размисъл.

Господин Пасков, как бихте описали себе си в няколко изречения?
Един наивник на средна възраст. Според други – положителен млад мъж. Е, добре…не съвсем млад. Обичам да чета. Самообразованието за мен е постоянен процес.

Вие сте роден в Димитровград, кажете ни нещо интересно за себе си, за времето прекарано в родния ви град?
Най-хубавите и безценни години. Тогава градът ни наистина беше градът на младостта. Не знаехме – какво богатство имаме, не го ценяхме, затова и глупаво и безумно го изгубихме. И така – с всеки град, всяко село, всяко населено място в България.

16810262_10154444653468107_1175626218_o>Включихте се в президентските избори, какви ви бяха мотивите?
В армията това се нарича “разузнаване чрез бой”: влизаш с малки, но истински сили в пълномащабен бой, за да видиш позциите на врага, и да разбереш – какви ресурси ти трябват, за да победиш. Да разбереш технологията на войната.
Сражение, което е входният билет, за да спечелиш войната. Сражение, което отиваш съзнателно да загубиш, но да го направиш по най-добрия, и запомнящ се начин. Достойно, колкото и неразбираема да е на днешен ден за много хора тази дума.
В тези избори, както и в предишните, влизаме умишлено напълно изчистени от финансови стероиди. Това, което получаваме като резултат в тази нечестна, неравна битка без правила, е естественият резултат, който има за нас ценно и важно познавателно значение. Истината е, че всеки политически процес, в това число и избори, се печелят само ако имаш задължителната триада от инструменти: пари, медии, и административен ресурс (власт, структури, партия). Ние постигнахме нашите резултати без нито един от тези инструменти. но вече знаем – как работи кухнята на този процес.

16833468_10154444658653107_607461834_oБезспорно вие сте един добър политик и анализатор, според вас, какво не ви достигна да стигнете до балотаж на последните избори?
Благодаря ви за високата оценка, но не съм сигурен, че ги заслужавам. Опитвам се да бъда здравомислещ, и осведомен, това е всичко.
Какво не ни достигна? Само изброените 3 задължителни ресурса, които са златно правило, аксиома в политиката. Мога да намеря достатъчно пари, но с парите идват и отговорности, които задължително водят до тежки компромиси. За мен тези компромиси са неприемливи.
Нещата са прости – един добър политик, с ясно знание за същността на големите процеси, може да победи с десетократно по-малък ресурс. Но не може да победи без никакъв ресурс. Образно казано – мога да победя батальон автоматчици с рота, и дори с взвод от снайперисти. Но не мога да ги победя с пластмасови водни пистолети без вода.

Има ли политик от последните години, който да ви е направил впечатление и когото цените и уважавате?
Няма идеален политик. Всеки се старае да не повтаря чуждите грешки, но задължително прави свои. Но има политици, които са гении за интересите на държавите, за които се сражават на международната сцена. Такива са Владимир Путин, Башар Асад, Йосиф Сталин, Хенри Кисинджър, Тодор Живков, Джон Кенеди, генерал Де Гол, Ли Кван Ю.

16830185_10154444649778107_2112582982_n>Според вас, може ли да има политика, без корупция и без задкулисие?
Може, но изчистването от тези неща става само когато политикът се пребори за пълния суверенитет на държавата си, и направи невъзможни, или сведе до санитарния минимум изброените от вас особености на политиката.
Такива са били единици: Сталин за 20 век, династията Ким (Ир Сен, Ир Чен, Чен Ън) в Северна Корея за 20-21 век, и може би китайските ръководители от Мао Дзе Дун насам. Там също има корупция, но за това се разстрелват на стадионите без никакво право на помилване. Корупцията при Саддам Хюсеин и при Муамар Кадафи също не беше безплатна и безнаказана, и се поддържаше със сурови средства в санитарни граници.
А задкулисие…ако в това влагате тайната за важните политически процеси, и договорки, никой и никъде чисто исторически не си е и помислял да се избави от тази тайна. Реалната власт е само тайната власт. Публичната видима власт никога не е истинската власт. Тайната е задължителен елемент не само в политиката, но и в бизнеса, в личните отношения, навсякъде. Наивно и противоестественно е да очакваме някой да постигне напълно прозрачен политически процес. Със съжаление го казвам.

Какви морални качества трябва да притежава съвремения политик?
Да обича своята страна и народ, и да бъде отговорен човек. Да е “с акъла си”, казано на народен език. Тоест, да разбира дълбоко интимните механизми за истинските движещи сили на световните политически процеси. Това вече не е морално качество, а качество на задължителното знание, и познание. Морален политик, който не разбира истинските движещи сили на съвременните и историческите политически процеси е безполезен и даже вреден за страната и народа си.

Светът така да се каже се намира сега в ,,турболенция”, кой разклати системата, така, че не само в Америка но и в повечето европейски държави моделите на управление вече не се вместват с разбиранията на хората?
Те никога не са се вмествали в очакванията и разбиранията на хората. Чисто исторически това никога не се е случавало. Винаги решенията са се вземали от една повече или по-малко организирана наднационална върхушка, консолидирана между 15-17 век в Европа, и местното регионално приложение на тези политики от местните политици е бил според ширината на теснолинейката, допусната и очертана за тях от тази наднационална върхушка за съгласувано управление.
Системата днес е извадена от равновесие и е в състояние на разпад и опит за преструктуриране. Това е предизвикано от същата тази наднационална върхушка, която между 2008-2011 година претърпя тежък и болезнен тектоничен процес на разделяне на две глобални противоборстващи си групи. Тези 2 групи са глобалните банкстери против изолационистите, които се бият вече по целия свят, на всички фронтове и по всички направления. Включително и в Европа, България. Ако щете – даже и в София. Дори и между партиите, че даже и в рамките на крилата в една и съща партия. Няма да давам конкретни примери, ще стане много дълго.
Този болезнен глобален процес, всъщност, световна многоогнищна война, която ще продължи дълго, не по-малко от 10-15 години. И ще доведе до съкращение на населението на Земята в пъти. Плановете са за 7-9 кратно съкращение. Без упойки и глезотии, разбира се.

16839686_10154444655948107_1310072154_nКакво да очакваме тази година в световната политика и разбира се в политиката на България?
Никой не може да ви каже. Прогнози не могат да се правят. Има сценарии, вектори, които ще усилват сблъсъка и борбата си, но кой, коя, къде и доколко ще победи, дори и представителите на “съвета на старейшините” на наднационалната върхушка не могат да ви кажат. Защото те се бият вече помежду си.
Борбата за разлика от предишните световни войни не е (само) за ресурси, пари, пазари, и сфери за влияние. Битката е не на живот и смърт, а на смърт и отложена смърт (за едните) и на съвършенно друга формула за съществуване на света за другите.
Този свят, тази финансово-икономическа система, тази цивилизация, тези библейски аврамически представи за добро и зло, които бяха действителни за векове досега, се рушат. Рушат ги, те се борят за съхраняването си и тече и процес на преструктурирането им. Цялата конструкция се раздробява на парчета и се опитват да я сглобят, но наопъки.
Тази война за разлика от предишните е системна – тя е битка за отхвърлянето на една изчерпала се от само себе си ракова система, която се бори за своята отсрочка, а организмът се бори за съществуването си. Организмът (Човечеството) е наясно, че ще трябва да се изрязват големи части жива плът без упойка, за да се опитат да се спаси цялото. Изразявам се фигуративно, за да пестим време. Цялото = Човечеството, но като хора. Като хора “и създаде Бог Човека по свой образ и подобие”. Тоест, битката е за спасяването на богоподобните и богобоязливата част от Човечеството, в това число. И това не е религиозен фанатизъм, а въпрос на ценностна система и разбирания за добро и зло.

Вашето мнение за служебното ни правителство, би ли се справил генерал Радев с предизвикателствата, с които неменуемо ще се сблъска?
Не, разбира се. Чудеса не могат да се случат. И това е очевидно. Тези хора са представители и слуги на колониална система за управление на територията “България” от близкото минало. На тях никой и за нищо на света няма да им позволи лукса “честни и справедливи избори”, нито да направят обещаното разследване срещу другата колониална ремъчна предавка (ГЕРБ+РБ в оставка). Президентът е бил отличен пилот, но е принуден да се учи в движение в политиката. Има съветници, част от които не могат, не искат, или нямат за задача да му помогнат в този процес и ще натрупа доста цицини и синини на главата си, докато направи правилните изводи по болезнения начин. Болезнен не само за него, но и за нас, няма как иначе.

Според вас, каква позиция трябва да заема България, за да не попаднем под нечия чужда клопка и да бъдем използвани за нечии чужди интереси?
България няма право на избор на позиция в момента. Ние не сме субект на масата за преговори, а сме парче месо в чинията на едните от преговарящите. Парчето месо е загубило правото си на субектност и на участие в тези преговори за позиция в пространството (и на международната сцена) в момента, в който се е простило последователно или едновременно с всичките 5 форми на суверенитета си. Тази загуба на “ограничен, но суверенитет” (1944-1989) настъпи бързо, в първата половина на 90-те години на 20 век и за последващите 22 години (след 1996) всичко е естествено следствие на LLR територия. Local Loyal Regime = лоялен местен режим = верноподаническа колониална туземна администрация с отрицателен суверенитет. Да, не греша – суверенитета ни не е нулев, а отрицателен. Това е дълга, интересна и много неприятна тема.
България може да бъде извадена от състоянието на обект, подмятан от субектите както те се разберат помежду си, само ако натрупа една критична маса от хора със знание и разбиране на тези процеси. Само ако тези хора чрез борба успеят да се изкачат до площадките, където могат да направят нещо повече от това да коментират отвън събитията. Например, проф. Иво Христов е един от хората, който въпреки неразбирането на част от хората, взе това болезнено решение и се съгласи да се качи на една греховна и компромисна ракета-носител (БСП от гражданската квота), за да получи достъп до инструменти, които да му позволят да бъде по-полезен именно в това. Дали ще успее, никой не знае. Борба е. Може и да я загубим, за пореден път.

16880390_10154444656983107_1089258997_oГосподин Пасков, трябва ли в една малка държава като нашата да има толкова политически партии, и какво ви е мнението за мажоритарния вот, не е ли това ,,нож с две остриета”, както се изказват някой политици?
Политическите партии и техният брой са без съществено значение. Важни са правилата на играта, които са направени по чисто колонизаторско усмотрение така, че да бъдат най-лесно управлявани именно от генерал-губернатурата. Партиите са продукт на определена политическа система. Те са нейно контролирано следствие, тоест, те не са законодател. Те имат значението на ремъчна предавка, а не на двигателят, който задвижва ремъчната предавка.
Те са актьорът, който играе Юлий Цезар на сцената, но който не е Цезар. Този актьор спазва правилата, които са разписани от сценариста и от режисьора, които обаче не са на сцената на политическия театър. Те са с опаковката на безлики, невидими и с неизвестни фамилии. Те се “водят” за консултанти и чиновници в даденото посолство (генерал-губернатура), но всъщност политиките се произвеждат в специални агенции в щата Делауер. Там се пишат, превеждат се на туземните езици и се свеждат за провеждане на контролируемите парламенти. Сами разбирате, че броят на партиите, броят на депутатите в Парламента, размера на заплатите и субсидиите им няма никакво практическо значение – те не могат да произвеждат политики, те само ги провеждат. Въпреки, че благодарение на СМРАД хората остават с илюзорното впечатление, че ги произвеждат. Това са правилата на този измамен политически театър, като всеки театър, който произвежда лъжа, измама илюзия, образи и внушения. Написани и изиграни от актьори, без актьорите да са персонажите, които играят. И без събитията в живота да са равни на представените на сцената.
Това е обсъжданото преди няколко години в Римския клуб “неразбиране на произтичащото” което в момента владее мисленето, по-скоро, което е заместило мисленето на огромната част от хората по света. Хората не разбират – какво наистина става, а възприемат готовите клишета, приподнасяни от СМРАД като описание на процесите около тях и в света за чиста истина. Клишета, образи, внушения, манипулации, билбордове, слогани, реклами заместват напълно истината за процесите, и най-вече главната истина – кое защо се случва, и защо именно така, и защо именно сега. Това е огромна беда, защото битката за здравия разум, за умовете на хората е изгубена за огромното мнозинство от хората. Засега.
Мажоритарната система е просто инструмент. Като скалепала в ръцете на хирурга. Може да изреже тумор, а може и да заколи пациент. Или, ако искате, мажоритарната система е като едното от колелата на колата. Ако ги няма другите 3 колела (имам предвид една друга стройна теория, за която в момента нямаме време), мажоритарната система като единствено колело успешно ще изпрати колата в канавката, може даже и по гръб. Тоест, мажоритарната система не само, че не е панацея, но наистина и може да направи големи бели, ако няма и другите 3 регулаторни механизъма.

Възможно ли е въобще да има честни избори или по някакъв недоказуем начин могат да се манипулират избори?
Възможно е, разбира се. Чисто технически, при наличие на добро желание и политическа воля това е лесно решима задача.
Лошото е, че това е неизгодно на всички, които имат възможности да влияят на тези избори. Това е неизгодно на медиите, които обслужват определени политически интереси.
Неизгодно, и ненужно е на “калесаните” големи партии. Те не само са оставени да спечелят, а даже са направо външни политически проекти за провеждане на колониални политики;
Ненужно е и на цялата тази армада от чуждестранни НПО, които са преки защитници и проводници на външните колонизаторски политики за България. те са регулатор, който по никакъв начин няма интерес от чисти и честни избори.
Неизгодно, и ненужно е на 2-3 ключови посолства, които са изгодо-получатели от именно тези партийни “оператори” за България. Това им позволява продължаването на безплатното и безнаказано ограбване на България, и провеждането на колониалните политики (5-те “де”: депопулация, деиндустриализация, дерационализация,денационализация, и дехуманизация).
Между другото, изборните нарушения, манипулации, и престъпления не са недоказуеми. В условията на мобилни телефони, видео и фото-камери на телефоните, достъп до интернет и даже потоково видео в реално време на последните 2-3 избора масовия характер на нарушенията и престъпленията бяха обилно документирани. Но от това не последва нищо – нито сезиране на прокуратура, нито касиране на избори. Защото от колониалната генерал-губернатура, възприемана погрешно от мнозинството като “посолство”, имаше ясни указания тези избори да бъдат признати за законни.
Това е. Интересът на хората, данъкоплатеца, гражданите, държавата никой (от колонизаторите) не ги интересува. Никога не са ги интересували.

В изборната надпреварата всяка една партия обещава едно и също, вие на коя партия бихте заложили доверие?
Ще го кажа пряко, и без увъртане: аз не вярвам в партиен модел. Партиите в сегашните политически правила, написани от колонизатора, не са в състояние по естествен път да се преборят за деколонизацията и за защита на националния интерес. Това е възможно само при нарушение на правилата на колонизатора.
В България има само няколко човека, които са в състояние да опишат процесите и да назоват вярно движещите сили. Да посочат първопричината на причините на бедите и нещастията на българите днес. Това са Волен Сидеров, проф.Иво Христов и доц. Валентин Вацев. Може и да има други, но аз не съм ги виждал. Може и да ги знаят и други, но не смеят да го кажат с истинските думи. Другите, извън изброените, говорят за дизайна и кройката на “новите дрехи на царя”, но никога не смеят да кажат, че “царят е гол!”. Чоплят клечките, блъскат се в гредите, но никога не споменават, че има греди.
Аз бях решил да не участвам в тези избори. Главно поради липса на трите задължителни инструмента, за които вече говорихме: пари, медии, административен ресурс. Но силният обществен натиск, в това число и от идейно близки хора и приятели, ме принуди да отстъпя, да направя компромис и да се съглася да бъда от гражданската квота на ПП Възраждане, с ръководител Костадин Костадинов. Известен е с много българолюбиви и смели публикации, дела, постъпки и изявления, но освен другото стана много популярен с издаването на учебника по Родинознание за 1-4 клас.
Знам, че влизаме в битката по правилото “генерал без армия и без патрони”. Но лично аз си поставям съвсем различни, изпълними цели, които нямат нищо общо с очакването от кандидатите за парламентарни избори. И моите цели ще бъдат постигнати, като използвам епизода на процеса избори. Целта е противоотрова, детоксикация. И в една или друга степен тя ще бъде изпълнена.
Партиите могат да обещават каквото си искат. Чалга-политиката стига до варваризация на този процес до ниво “циганска сватба” – “никой не може да ви даде това, което ние (само) ще ви обещаем!”. Важното в случая е да се гледат програмите им. По тях ще разберете – кой какво знае, какво може, и как, и дали смята да го направи. За съжаление, варваризацията и оскотяването за голямата част от населението е довела дотам, че хората избират не програми, политики, политици, и отговорности по обществения договор, а образи, клишета, шоу, внушения, билбордове, и плакати. Водят се не от обществения, и даже не от личния си интерес, а от фалшиви изборни дрънкулки, образи, и шумове. Като индианците, които са продали Манхатън на англосаксите за шепа разноцветни мъниста. Тъжно, страшно и отчайващо е, но е вярно.

Какви трябва да бъдат приоритетите на следващото ни правителство?
Следващото правителство няма да е в състояние да си постави каквито и да е приоритети, различни от наредените им от генерал-губернатурата. То няма да произвежда, а ще провежда политики.
Иначе, понеже въпросът е “какви трябва да бъдат”, отговорът е прост, и естествен: трябва да са приоритетите по спасяването на Отечеството, държавните остатъци, територията и народа ни в най-буквалния смисъл на думата. Но това означава деколонизация, и осъзната, целева, планирана, и грамотна борба за суверенитет. В тази борба ние засега нямаме външен фактор, на който можем да се опрем. Повтарям – засега.
Това правителство, което ще бъде излъчено с доминирането на БСП, няма, и няма да има смелостта дори да произнесе тези ключови думи – нито като предизборна реторика, нито ще има смелостта да направи правилното целеполагане с точните термини.
Тоест, никой няма да го остави да се опита да го направи, ако дори допуснем невъзможното – че все пак БСП с нейната четвърт-вековна история на безусловен колониален послушко по силата на някакви чудодейни въздействия и обстоятелства изведнъж е решила да се впусне да поправи злото, в създаването на което взе пряко участие 2.5 десетилетия. Аз лично не вярвам в чудеса. И не виждам признаци и симптоми, че могат да се случат. Чувам само относително смели заявки, които могат да се окажат поредната предизборна демагогия. Искрено се надявам да греша.

Според вас, кое ще е по добре за България, еднопартийно правителство или правителство в коалиция с други партии и движения?
Това е без значение. Единственото, което има значение, е дали правителството ще бъде от хора, партии, и политици, които да започнат борбата за суверенитет, задеколонизация, и реиндустриализация, или ще е от преименувани и преоцветени колониални послушковци, поредните ремъчни предавки на колониалния двигател. Няма никакво значение, дали ще си слагат етикета “ляво”, “дясно”, или “център”. Това са чисто камуфлажни опаковки без никакво съдържание в България. Нещо като разноцветната стръв за различните риби в електоралното гьолче, от които се очаква да “изберат” – в коя мрежа на тези мътноводни рибари сами да се наврат.
Тоест, важното е, дали правителството и парламента ще бъдат съставени от кирияк-стефчовци, или от бойчо-огняновци. Всичко останало е демагогия, шарения, и излишен шум без обществено-полезен смисъл за националния интерес.

Не бих пропуснала възможноста да ви попитам и за отношението ви към така наречените бежанци, трябва ли да бъдем толерантни към тях или едни по-строги мерки биха ни гарантирали едно по-голямо спокойствие?
Няма бежанци. Нито по смисъла на тази дума в българския език, нито по международното правно значение на този термин. Има добре организирана от мощни глобални силиармия за нахлуване като многоцелеви проект. В този проект има автори, има плащащи сметката, тези, които са “тур-операторите”, и тези, които са жертвите, като крайна цел на проекта. Автор на проекта са САЩ+Великобритания. Плащат Саудитска Арабия, Катар, и другите монархии и Персийския залив. Туроператорът е Турция. Крайната цел е Германия, и други западноевропейски страни, но с 3 изключения: Швейцария, Полша и Великобритания.
Тези хора нямат място в България. Трябва да бъдат екстрадирани. Всички до един, по най-бързия начин. Огромната част от тях са с главорезно бойно военно минало и живеят цивилизационно в 15-17 век. Тяхната система за добро и зло няма нищо общо с нашата. За никакво приобщаване към нашата, или западноевропейската култура и цивилизация не може да става и дума.

Как виждате Европа и съюза в близкото бъдеще, или идва ли ред на разпадането на Европейския съюз?
Дълга тема. Наистина много дълга. Писал съм на тази тема цикъл от статии: “Краят на Европа, началото на Еврабия”: част 1, 2, и 3.
Европейският съюз е обречен на разпад. При това – разпад не по силата на някакви естествени процеси, а разпад управляем – от тези, които го създадоха в този му вид. Веднага уточнявам: през 1954 година генерал Де Гол и Конрад Аденауер се опитаха да направят прото-Европейския съюз, наречен тогава “Съюз на въглищата и стоманата”. Към този (отначало икономически) съюз се присъединиха Италия, и страните от Бенелюкса. След което Великобритания и САЩ, като победители от ВСВ, съсякоха този проект, помислиха и създадоха свой, управляем и изгоден именно тям “Европейски съюз”. Не е случаен факта, че законите и нормативните актове се приемат в Европарламента, но не се произвеждат там. Пишат се другаде и се носят за формализиране там.
Пак не е случаен фактът, че всички евро-институции като сгради са заобиколени в плътен обръч от мултинационални компании (най-често – амеро-британски) които се занимават не само с лобизъм, а и с пряк диктат и контрол над дейността на Европарламента. И отново не случаен е фактът, че еврокомисарите никой не ги избира, а ги назначават. Народите и държавите на ЕС нямат механизми и средства за обратна връзка над ЕС, но мултинационалните компании и специалните служби на наднационалната световна върхушка имат. Този проект вече им е ненужен. Плановете вече са коренно различни. Вече е взето решение да се ликвидира Евросъюза като технологичен конкурент на САЩ-Великобритания и за превръщането му в слаб и зависим, управляем пазар за американските мултинационални компании. Затова са и ТПТИ, СЕТА, и Брекзит.
Темата е дълга, но това е накратко.

16810471_10154444660173107_364291977_oВярвате ли, че светът би станал едно по-добро място за живеене?
Вярва се в Господ, всичко останало се проверява. И проверката не дава никакви основания за подобна вяра.
В близките 10-15 години ще става само все по-зле, все по-тежко и все по-трудно, за все повече хора по света. Голяма част от нас ще се върнат минимум 1-2 технологични нива назад. Вместо да влезем от 5 (където бяхме до 1990) в 6 технологично ниво, ще се върнем към 4-3. Впрочем, това се случва и в момента, пред очите ни, “в режим на реално време”. Плановете на световната наднационална върхушка са за многократно съкращаване на населението на Земята. Това не е теория на конспирацията, а добре документиран план, който вече се привежда в действие.
Светът, по-скоро много малки части от него, със сигурност ще станат много по-добро място за живеене. Но само в определени оазиси за световната наднационалната върхушка, която и сега живее в 6 технологично ниво и в “страната Шератония”. Богатите ще стават все по-малко, все по-богати и ще живеят все по-дълго. 200-400 години могат да се окажат напълно възможни за много от тях. Ще живеят като библейските герои.
Бедните ще стават все по-бедни, все по-гладни, все по-болни и все повече. Продължителността на живот рязко ще се съкрати за тях.
Докато не бъде сменен този финансово-икономически модел, векторът на развитие на света и човечеството при сегашния модел е именно такъв.
Това може да бъде променено и разчупено само ако естествените геополитически съюзници по света се обединят в мощни клъстъри в държавно-федеративни граници с общи наука-технологии-производство-икономика-пазари и с обща система и стандарти за сигурност и защита на териториите.
Например (колкото и невероятно засега да ви звучи): обединение на България с бивша Югославия, Чехия, Словакия, Полша, Украйна, Белорусия, Русия, Румъния (при условие – кирилица).
На по-късен етап: и Гърция, и Албания. Такъв клъстър от над 300 млн население с обща граница, обща система за сигурност, общ научен потенциал, общи технологии, общи производства, пазари и обща ценностна система и писменост (кирилица) могат да станат самодостатъчни и да противостоят на сегашния задълбочаващ се глобален срутващ се световен проект.
Аналогично могат да се обединят католическите страни в Южна Америка, дори и с португало-езичната Бразилия. Борбата да им пречат за това обединение, естествено, ще е жестока, но кога е било лесно?
Африка и Азия могат да направят подобни клъстъри, но много по-трудно, по-бавно, по-кръвопролитно, и по-хлабаво. те няма да са в състояние още дълги десетилетия да изградят стабилна обща система, подобна на описаната. Но обстоятелствата, жвиотът ще ги принудят, ще ги тласкат в тази посока.
Всичко това може да стане само чрез борба. Чрез жестока, трудна, отчаяна и в същото време умна, грамотно проведена борба.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Здраве, късмет, и знание. Много деца в къщи, колкото и безнадеждно и безумно да ви се струва на фона на бедността и безизходицата. България без българи огън я гори, и никой не може да я спаси, освен българите, и българските деца.
Самоорганизация със здравите и здравомислещи сили в нашето общество, без значение от партийните етикети, пристрастия, и различия. Всяко зрънце здрав разум в разширяващото се море на дерационализацията е ценност, която може да спаси живота на много хора. Буквално.

Автор: Стойка Божкова за сайта news365.eu.

Оценете
(0 гласа)

Сподели

Търси в интервюта, анализи и коментари

Календар

« ноември 2017 »
Пн Чт Ср Вт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      

Вход

Реклама

  • 1

  • 3